Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ОСМАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Осма Божия заповед "Не кради"
(Изх.20:19)


          Осмата Божия заповед освещава собственоста като неприкосновенна. Като утвърждава законноста на притежанията, Словото Божие съесем не поощрява пристрастяването към тях. С различни заповеди, които взаимно се допълват, то цели да внесе равновесие в човешката душа и хармония в обществото. На склонните към незаконно заграбване чужди блага, Бог казва: "Не кради!" А на пристрастените към земните блага, Бог дава друга заповед: "Когато се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него "(Пс. 61:11), "Давайте милостиня според силите си" (Лук. 11:41). С тези срещуположни заповеди: "Не кради!" и "Раздавай!", Бог внася и реално равновесие в душите на вярващите, защото внася любов. Любовта стои скрита в дъното на всяка Божия заповед.
          Кражбата е присвояване по незаконен начин на чужда вещ. Съществува и кражба на обществени имущества. В основата на кражбата стои обикновенно желанието да се обогати човек по бърз и лесен начин. Бедни хора крадат за да задоволят своите физиологически потребности. Но и богати крадат, за да увеличат имуществото си. Кражбата може да е и случайно явление, може да е плод на необмислено престъпление, на което човек се е поддал вследствие голямото изкушение да се обогати лесно, а може да е плод и на нещастни обстоятелства, в които се е намирал. Но кражбата, повтаряна, може да се превърне в болест на душата и гибелен навик.
          Но парите ли са виновни за всичко това? Ако се замислим по-дълбоко, ще се убедим, че не парите от само себе си са виновни, а нашата жажда за пари и пристрастяването ни към тях. Лекарството против тази болест е усилване на доверието ни в Бога, като наш небесен баща и Промислител, Който се грижи за нашата прехрана и който е безкрайно по-скъп за душата от всички богатства на този свят.
          Осмата Божия заповед забранява всички видове кражба. Тя порицава дори и присвояването на намерени чужди вещи и всички видове обсебвания по какъвто и да е начин и форма. Някой дори твърдят, че да намериш някаква вещ не е грях, а късмет. Но св. Отци учат, че онзи, който намира нещо загубено и не го обяви, е крадец. Друг вид кражба е измамата. Мнозина днес си служат с всякакъв вид измами, за да изкористят другите и да се обогатят. Произвежда се и се предлага некачествена стока. Търговецът лъже купувача, като не му отмерва точно тегло и така го ощетява и ограбва. Словото Божие ясно свидетелствува, че неверни теглилки са гнусота пред Бога. Така Бог говори на еврейския народ: "Теглилки да имаш точни и верни..., понеже гнусен е пред Господа всеки, който върши неправда" (Втор. 25:15-16). То не носи благословление, а проклятие, защото е придобито по нечестен начин.
Осма Божия заповед           Сродно с измамата е тунеядството. То е голям грях, понеже се домогва да живее на чужд гръб, без да се труди. Тунеядци са всички онези, на които Бог е дал сили и способности, но които обичайки празнословието и ленноста, не използват дарбите си и не ги развиват. Трудът е благословен и заповядан на всеки здрав и годен за работа човек. "Иди при мравката ленивецо, - съветва Словото Божие - виж нейната работа и бъди мъдър" (Прит. Сол. 6:6). Трудът е благословение за човека, защото той го избавя от три беди - от скуката, която дава много лоши съвети на безделния човек, от бедноста, която, като сполети някого, го притеснява и отчайва, и от порока, който погубва човешката душа.
          Тунеядците се провиняват против Божията воля, която е заповядала на всеки да работи. "Който не иска да се труди, не бива и да яде" (2 Сол.3:10). Св. апостол Павел, като чул, че някой вярващи християни са застрашени от увличането в ленност и тунеядство, писал на солуняни: "Слушаме, че някой у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи: на такива заповядваме и ги молим в Господа Нашего Иисуса Христа да работят безшумно и своя хляб да ядат" (2 Сол. 3:11-12). Който е спечелил по нечестен начин без собствен труд нещо, той рано или късно ще го загуби.
          Един от най-тежките видове кражби е светотатството. То е присвояване на предмети и вещи, които са посветени на Бога. Светотатство е ограбването на църкви и манастири, кражба на църковни съсъди и утвари, предназначени за богослужебна употреба, дори и най-обикновенна принадлежност на Божия дом. Светотатецът не е само крадец, но и осквернител на светинята. Осквернявайки светинята на Божия дом, той осквернява още повече храма на своята душа, допускайки злия дух на кражбата да го ръководи. Църковните правила много строго осъждат светотатството и предвиждат за него много тежки наказания. Например 72 правило апостолско гласи: "Ако някой от миряните открадне от св. Църква восък или елей, да бъде отлъчен от църковно общение и да върне в петорен размер онова, което е взел". Божият съд много тежко наказва светотатците, често пъти още в този живот, като наказаните тук още в по-голяма степен ще отговарят за престъпленията си в задгробната действителност.
Осма Божия заповед           За неразкаялите се нарушители на осмата Божия заповд няма спасение, съгласно думите на св. апостол Павел, който свидетелствува, че "нито крадци, нито грабители няма да наследят царството Божие" (1 Кор. 6:10). Не означава ли това, че ако някой е извършил подобни грехове, завинаги е загинал и нищо не може да го спаси? Не! Само онзи, който е вършил подобни грехове и в тях е поминал, няма да види спасение. Който обаче приживе се покае за обирите и грабежите си, може да се спаси. В какво трябва да се изрази покаянието на крадците? Не само в изповядването на греховете, не само в обещанието, че занапред няма да ги повтаря вече, но и в това - да върнат онова, което са похитили. Само така те ще заличат вината си пред Бога и пред човеците. Много трудно се изкупуват провиненията от грабителски характер. И нека не се самозалъгваме с надеждата, че ще можем с разкаянието си да покрием извършените кражби. Нека се ръководим в живота си от следните прекрасни съвети на св. апостол Павел; "Който е крал, де не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае" (Еф. 4:28).

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved