Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ШЕСТОТО БЛАЖЕНСТВО
Шесто Блаженство "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога"
          На стръмен планински рид, Христос се е изкачил за проповед, а в ниското равнище хиляден народ е насядал и напряга слух да чуе словото Му. Божественият Учител обхваща множеството с поглед и после спира очи на бяло планинско цветче, което наднича от скалистия процеп. Една капка роса трепти от него и от слънчевите лъчи сияе в блестящи искри. Бистрата чистота пленява погледа. Може би трябва да се запитаме какъв е бил Христовият поглед. За това ни се съобщава много кратко в Марко 11:11 "И Иисус разгледа всичко". Какво вижда Христос? Първо нашия живот. И то в неговата цялост. Нищо не може да остане укрито. Пред неговите пламенни очи и тъмнината е като светъл ден. Острият Му поглед пронизва и дебелия воал на годините. Христос познава много добре нашите отношения с другите хора. Всяка наша постъпка Му е известна. Колкото и многообразен и заплетен да е животът ни, Той проследява всеки негов момент и знае подробностите, повече от нас.
          На второ място, Той вижда нашето сърце. Колко пъти при Него са идвали хора с тайното желание да Го изпитат или подмамят! Но всеки път те са се връщали посрамени. Защото погледът Му е бил достатъчно проницателен да стигне и до последните дълбини на прикритите им и лукави сърца. Христос вижда доброто в сърцата, в които макар и потиснати, се таят трепетите на състраданието. Там, в дълбините някъде, тлее огънят на любовта. Всеки благороден трепет на човешкото сърце се отбелязва от Божията ръка. Той знае за нашата преданост към Него, за нашата вярност. Той познава вярата ни.
          Христос вижда и злото в сърцата ни. То е ужасна бездна. Това е стаената злоба против ближния. Това е завистта, когато другият се издигне по стълбата на живота. Това е лицемерието и фалшът, който крие отвратителния си облик под хиляди маски. Христос ни наблюдава и тогава, когато ние започнем да се съмняваме в Него; когато се мъчим да Го забравим или Го отричаме, като апостол Петър, когато се опитваме да Го излъжем.
          Да, Христос вижда всичко: нашия живот и нашето сърце. Затова трябва да внимаваме, за да не бъдем изплашени от Неговото внезапно явяване или изобличение, нека винаги се запитваме и добросъвестно си отговаряме на въпроса: ”Какво би казал Христос за това, което говорим и правим? Очите на Христос са и наша тревога и наша утеха. Където и да сме, следят ни две очи – очите на Христос.
          За разлика от Божиите очи, човек с физическите си очи не може да види Бога в Негово неизмеримо духовно величие. Той го възприема със сърцето си, доколкото това е възможно. Бог е светлина и ако сърцето е помрачено от греха, не може да види Неговия блясък. Грехът не само помрачава сърдечните очи, но и притъпява неговия верен интуитивен усет. Както огледалото отразява образите само когато е чисто; така само чистата душа може да съзерцава Бога и да разбира Бога и да разбира Писанието. Колко повече това важи за сърцето, в което се оглежда Бог. Който е погазил истината в отношенията си с хората, нима може да се възхищава от висшата Истина! Който не зачита човешката правда, как ще разбере Божията правда! Който мрази брата си, когото вижда – казва Христос - как може да разбере Божествената любов и да обича Бога, Когото не вижда!
Шесто Блаженство           И затова в това блаженство Христос призовава тъкмо нечистите да станат чисти, защото в сърдечната чистота е скрито щастието на християнина. Само чистият по сърце може да общува с Бога и да черпи от Неговата неизчерпаема благост блаженство за себе си. Злият човек не може да бъде щастлив, защото грехът е отрова, която убива радостта на живота. Страшно е състоянието на ония, които са загубили сърдечната си чистота. Те и в тоя живот се мъчат под гнета на своите грехове, а в бъдещия живот ще бъдат далеч от Бога. Отдалечаването от Бога започва още тук заради греховете ни. Този процес на отчуждаване от Бога поради греховете ни е психологически обясним. Бог е светлина. А който върши грях, бяга от светлината, за да не се видят делата му, понеже са тъмни. В Евангелието от Йоан 3:20 ни се казва: „Защото всякой, който прави зло, мрази светлината, и не отива към светлината, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.” Отначало съзнателно бягайки от Бога, грешният човек престава да Го чувства и накрая почва съзнателно да Го отрича.
          И нека се върнем към капчицата роса, която Христос забеляза върху бялото цветче. Колкото и малка, тя се оглежда в слънцето и небето и понеже е чиста, тя блести. И човешкото сърце, макар и ограничено, радостно носи в себе си Бога, ако е чисто. Окото е органът, с който човек възприма сметлината. Но ако то заболее или се покрие с перде, престава да вижда светлината. Сърцето е органът, с който човек възприема Бога. Ако сърцето заболее и се затрупа с грехове, то ще се помрачи, ще ослепее за Бога и ще престане да Го чувства. Като разберем това, осъзнаваме колко е важно да пазим сърцето си чисто. Затова премъдрият Соломон ни съветва: „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота” (Притчи 4:23), т. е. от сърцето зависят нашите радости и скърби, доволството и недоволството.
          Чистите по сърце се познават по това, че от дълбочината на тяхната душа излизат навън добри и кротки думи, мили обноски и дела на братска любов. Затова и Христос казва: „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро” (Матей 12:35), нечистите по сърце се издават с това, че от нечистия извор на душата им бликат неприлични думи, груби обноски, клевети, лъжи и проклятия. По думите на Христос „от сърцето излизат лоши помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули; това осквернява човека” (Матея 15:19).
          Някои хора се утешават, че са порядъчни и добри, понеже не са извършили убийсва, прелюбодеяния, кражби и др. Но ако на дело не са извършили убийство, а в сърцето си желаят на ближния си да умре, като изричат проклятия и го кълнат, то пред Бога, Който всичко вижда, те са убийци. Ако си се опазил от фактическо прелюбодеяние, ала поглеждаш на чуждата жена или мъж с нечисто чувство, по думите на Спасителя, вече си „прелюбодеец в сърцето си” (Матея 5:28) Ако не крадеш, но непрекъснато завиждаш на ближния си и пожелаваш да имаш това, което има той, в Божиите очи не си по-добър от крадеца. Да не забравяме, че Бог не гледа на лице, а на сърце. И ако можем да излъжем хората около нас с лицеприятие, то Бога не можем да излъжем.
          А колко е хубаво сърцето да бъде чисто! Приятно е да гледаш човек в чисти дрехи, по които няма гънки, ни следа от петно. Неимоверни усилия се изискват, за да опази човек чистосърдечието си, а кой не би желал да го има? Нали затова поетите възпяват с най-нежни думи и рими цветята, светлото утро, песента на птиците, блясъкът на звездите и всичко, което ни пленява с чистотата.
          Все пак опазването на вътрешната чистота е възможно. Днес ще задуха силния вятър на лоши мисли и ще посипе сърцето с нечист прах. Утре може да се замърси от калта на лоша постъпка. Докато за физическата дреха идва момент, когато е толкова замърсена, че повече не помага нито прането, нито химическото чистене и тя се захвърля, то при душата и сърцето това не е така. Има чудотворна вода, която измива и най-нечистия грях в сърцето. Това става чрез искреното разкаянието, изповедта и причастието, а самото пречистване извършва Бог.
Шесто Блаженство           Житията на светиите ни сочат примери на хора, стигнали до тинята на порока и после с покаяние и с чистия си богоугоден живот са измити с небесната благодат и стигат да неподозирани върхове на святост. Всеки се радва, като срещне чистосърдечен човек и особено, ако съжителства с него. И погледът, и жестовете, и думите и усмивката му са пленително чисти. Но стигането до тази лъчезарна чистота изисква голям житейски героизъм, който се възнаграждава с неизразим вътрешен мир и с радост. Затова Христос казва, че чистите по сърце са блажени. Те още тук съзерцават Божието величие с ум и сърце, а в отвъдното ще видят наистина Бога.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved