Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ШЕСТОТО БЛАЖЕНСТВО
Шесто Блаженство "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога"
          Бог ни е създал за добродетелен живот и за нравствена чистота, които единственно правят човека богоподобен и блажен. Високо е предназначението ни - да станем пречисти храмове на Светия Дух! Но след катастрофалното падение, човекът не може да бъде напълно чист, защото той се ражда със заразата на първородния грях. Единственно абсолютно чист е Бог. Словото Божие призовава тъкмо нечистите да станат чисти, защото в сърдечната чистота е скрито щастието на християнина. Само чистият по сърце може да общува с Бога и да черпи от Неговата неизчерпаема благост блаженство за себе си. Злият човек не може да бъде щастлив. Защото грехът е отрова, която убива радоста на живота. Страшно е състоянието на ония, които са загубили чистотата на сърцето си. Те и в този живот се мъчат под гнета на техните грехове, а и в бъдещия живот ще бъдат далеч от Бога. Отдалечаването от Бога започва още тук за ония, които се сквернят с беззаконни дела. Този процес на съзнателно отдалечаване от Бога, вследствие вършенето на грехове е психологически лесно обясним. Бог е светлина. А който върши грях, се опетнява и естествено бяга от светлината, за да не се видят делата му, понеже са тъмни. "Защото всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши" (Йоан 3:20).
          Чистите по сърце се познават по това, че от дълбочината на тяхната облагодатена душа излизат навън добри думи, кротки обръщения, мили обноски, братолюбиви дела. Та нали Спасителят за чистите по сърце е казал: "Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро" (Мат. 15:19). Напразно се утешават някои, че са порядъчни и добри хора, понеже не вършат убийства, прелюбодеяния, кражби и пр. Та нали, ако не сме извършили на дело убийства, а в сърцето си желаем ближния ни да погине, да умре, то пред Бога, Който всичко вижда, ние сме убийци. Ако не сме прелюбодействали с чужда жена, но гледаме на такива с желание, то по думите на Спасителя, вече сме прелюбодействали в сърцето си. И т.н и т.н. В нравственоста на Евангелието не е толкова важно това - външно човек да има добро поведение, колкото това пред Бога да е изправен. Ние може да минаваме пред хората за много честни и порядъчни хора, но ако сме изпълнени с вътрешна нечистота и не се каем за нея, ние сме гнусни пред Господа, защото Бог не гледа на лице, а на сърце.
          Като говорим за необходимоста да пазим чисто сърцето си, трябва да отбележим, че това е трудно дело и не е изцяло във възможностите на човек. То дори е невъзможно, ако човек се надява да го постигне само със свои собствени усилия. Но с Божията помощ това е осъществимо, защото невъзможното за човеците е възможно за Бога. В тоя смисъл св. ап. Павел е казал знаменитите думи: "Всичко мога чрез Бога Иисуса Христа, Който ме укрепява" (Фил. 4:13). Подкрепен ли си от Бога, не се смущавай! С помощта на небето ти можеш да постигнеш непостижимото: да очистиш сърцето си. Има три степени на сърдечна чистота. Намиращият се на първата степен се проявява като искрен човек. Той се старае да няма в него лицемерие и престорена доброта. Той иска, каквото му е на сърцето, това да му е и на лицето, па дори и това не винаги и не на всекиго да е приятно. Втората степен, сърдечна чистота са постигнали онези, които побеждават постоянно, с неотслабваща бдителност над себе си всички изкушения идващи отвън. Такива хора не допускат в сърцето си никакви нечисти мисли, никакви небогоугодни желания, никакви греховни чувства. Те прогонват още с появяването им всеки гняв, завист, злоба, самолюбие и гордост и постигат по този начин благодатна детска невинност, без да бъдат детски неразсъдливи и неопитни. Третата степен на сърдечната чистота е блаженото безстрастие, т.е постигането на такова благодатно състояние, при което християнинът е одухотворен властник над своите плътски и духовни прояви, пълен господар над своите чувства и желания, които той подчинява на духовния си разум и на Божията свята воля, защото страстите на душата на човека са като окови, които го лишават от радост и свобода. Затова обвързаният от своите страсти човек непременно е нещастен, така както плененият и окован в железни вериги човек е злочест.
          Най-съвършенният пример на безстрастие е Сам Иисус Христос, Който е бил абсолютно чист от грях. Неговата святост в такава степен е непостижима за човеците, тъй като те се раждат в беззаконие и растат с греховните си наклонности. Между хората св. Дева Мария повече от всички се е доближила до идеала за сърдечната чистота. Тя е най-високия пример на човек с чисто сърце. Затова се е удостоила да роди Спасителя на света и да съзерцава вечно Бога. Всички Божии угодници искренно са се стремили да достигнат чистотата на сърцето й, и всеки според силите си я достигал.
          Велика е наградата за чистите по сърце. На тях е обещано, че ще видят Бога. Кога? - Явно е, че в бъдещия век, в задгробния мир. Но и в този живот чистите по сърце не са лишени от радостите на богосъзерцанието и богообщението. Чистотата на сърцето дава мир на съвеста. А мирната съвест е най-голямата утеха за човека. Чистите по сърце още в този живот осезателно чувстват Бога. С ума си те Го познават, с волята си Го следват, със сърцето си Го обичат. Бог промишлява по особен начин за тях, като ги избавя от напасти и беди, посещава ги в скърби и ги прославя още на земята. Но особенно велика ще бъде щедростта на Бога към чистите по сърце в бъдещия живот, където те ще Го видят лице с лице. Това е блаженството на ангелите, които винаги гледат лицето на небесния Отец (Мат. 18:10). За постигане на такова небесно блаженство, заслужава да положи човек всички усилия и труд. Св. ап. Павел твърди, че "око не е виждало и ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за ония, които го обичат" (1 Кор. 2:9).
Шесто Блаженство           Както чистите души са образ Божи и подобие Божие, така и нечистите души стават образ и подобие на дявола, който не напразно е наречен нечист дух (Марк 3:11). Бог единствен дава блаженство. Дяволът лъже приятелите си, че ще ги направи блажени, но всъщност ги докарва до най-големи скърби. Докато една душа е чиста, дяволът няма власт над нея. Обикновенно дяволът завладява най-лесно ония, които не враждуват против него. Вижда се, че онова, което ни подчинява на дявола не е неговата сила, а нашият грях. А това означава, че онова, което ни погубва, всъщност не е сатаната, а нашето собствено грехопадение. Затова напълно прав е св. Йоан Златоуст като казва, че нашият грях е по-зъл демон за нас от самия дявол.
          Но въпреки всичко, сърцето на човека е създадено не за нечистота, а за святост. То не бива да бъде свърталище на нечисти духове, а храм на Св. Дух! То не трябва да се изпълва със страсти, беззакония и пороци, а с добродетели, святи чувства и духовна светлина. Ако Господ Иисус Христос отваряше очите на слепци, лекуваше разслабени, възкресяваше мъртъвци, прогонваше зли духове от бесновати и по всякакъв начин цереше болестите от тялото, колко повече ще излекува душата, която се обръща към Него и ще й помогне да достигне духовно здраве, което се характеризира с обнова на ума, мир в мислите, добродетелен живот и духовна чистота. Св. Макарий сравнява смъртта с раждане. Както майката носи в утробата си своето дете, докато го роди, и то от тъмнината изведнъж влиза в светлината, така и праведните и покаялите се преминават чрез смъртта си от тъмнината на земния живот в светлината на вечния живот. Но ако се случи вследствие на някакъв безпорядък детето да умре в утробата на майката, то преминава от смърт към смърт и от тъмнина в тъмнина. Така е и с неразкаялите се грешници. Измъчвани от греховете си още в този живот, те отиват след смъртта си в още по-големи мъки и от мрака на тукашния живот падат в безкрайно по-страшния, във вечния мрак на ада. Но какво трябва да направим, за да не ни сполети тази страшна участ? - ДА СЕ ПОКАЕМ! - това е единственият ни изход. Трябва да знаем, че неразкаяността достига Божия гняв повече, отколкото греховете. А покаянието ще ни примири с Бога. И тъмните души, помрачени от греха, могат да дойдат под лъчите на вечната Светлина - Бога, ако се покаят. В какво се състои обаче истинското покаяние? Преди всичко в отказване от греховете и в повеждане жестока борба с тях. Това става в св. тайнство изповед. Ако досега ние сме изневерявали на Бога, като сме влизали в незаконен съюз с дявола, вършейки волята му, от сега нататък трябва да скъсаме с дявола, за да станем верни на Бога. На второ място, истинското покаяние се състои в постоянна молитва, при която в душата се разпалва любов към Бога, в огъня на която изгарят човешките страсти. Както докато гозбата е на печката, мухите не могат да я накацат, а като изстине я нападът, така и докато човешкия дух пламти в молитва, злите духове не могат да го нападнат. Ако постоянно се молим, постоянно ще бъдем недосегаеми за бесовете.
          На трето място, истинското покаяние се състои в твърда решимост човек докрай да остане верен на Бога и да понася безропотно постигащите го скърби като заслужено възмездие за предишните му грехове.
Пето Блаженство           Възлюбени, с Божията помощ ние успяхме да разберем що значи блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Разбрахме също, че нечистите по сърце са гнусни пред Бога и недостойни да го съзерцават. Те не само не могат да Го видят, на ако си останат такива, навеки ще бъдат отхвърлени от Него с думите: "Никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Мат. 7:23)
          За да не ни сполети такава страшна участ, нека се покаем, докато е време. Нека понасяме постигащите ни скърби с търпение и упование. Нека се молим. Между чудните вечерни молитви има една такава просба: "Господи, просвети моето сърце, което лукава поход помрачи". Да си я казваме често. И Бог, като види доброто ни желание, ще ни помогне да се избавим от греховните уловки на лукавия, да скъсаме с греха и да тръгнем по светлите пътеки на добродетелта, за да възвестяваме съвършенствата на Оногова, Който ни е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина (1 Петр. 2:9).
          АМИН!

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved