Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ПЕТО БЛАЖЕНСТВО
Пето Блаженство "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани"
(Мат.5:7)

          В петото блаженство Бог обещава помилване на ония, които сами проявяват милост към ближните си. Грешникът сам не може да се изкупи, ако Бог не го помилва. Затова толкова често се чува в църковните богослужения вопъла: "Господи помилуй!" Иска ли обаче грешникът да получи Божията милост, той трябва да отговаря на едно неотменимо предварително условие - сам да е милостив към грешките на ближните си!
          Всеки може да проявява милост по най-различни начини. Колкото различни са нуждите на хората, толкова различни милости може да им се оказват. Нуждите могат да бъдат телесни и духовни. Оттук и милосърдието към нуждаещите се може да се проявява и в телесната, и в духовната област.
          Иисус Христос, поощрявайки ни да вършим тия дела на милосърдие, говори, описвайки страшния съд: "Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте" (Мат.25:34-36)
          Иисус Христос благоволява да се отъждестви с най-бедните и презрени хора в обществото, които живеят с подаянията на човешкото милосърдие: "Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили" (Мат.25:40)
          Много са начините за проявяване на милосърдие, но в основата те се дължат на едно и също нещо - проявите на доброто сърце. Защото какво означава да бъдеш милостив? - То значи да имаш състрадание към ближните си, да чувствуваш скръб, когато те скърбят, да те боли, когато те са в болки и нещастия и да им се притичаш на помощ с каквото можеш.
          За Бога е казано в Св. писание, че Той е многомилосърден и състрадателен (Иак.5:11). А на вярващите е заповядано: "Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден" (Лук.6:36).
          "Нищо така не оприличава човека на Бога, както благотворението", говори св. Григорий Богослов. Бог приема като велико дело и най-малката проява на милосърдие у човека, когато тя извира от дълбините на чистата любов и на безкористното състрадание към ближните. Любовтта, усърдието и жертвеността дават душа и стойност на благотворителните дела. Който дава с любов, дава винаги много, защото малкото, принесено с любов, храни и тялото, и душата на нуждаещият се. Св. отци ни наставляват да проявяваме милосърдие към всички, които се нуждаят, а не да правим разлика между достойни и недостойни. Християнинът е длъжен да помага на всички нуждаещи се, независимо от това, по каква причина те са изпаднали в нужда. Св. Исаак Сирин поучава: "Не прави разлика между богат и беден, достоен и недостоен; всички трябва да ти бъдат равни за доброто дело, защото по този начин можеш и недостойните да приведеш към доброто".
          "Милостивият - по думите на Св. Йоан Златоуст, - е пристанище за нуждаещите се. А пристанището приема в себе си всички претърпели корабокрушение; били те зли или добри. Милостинята затова се нарича милостиня, понеже се раздава и на недостойните. Всичкото достойнство на бедния е в неговата нужда".
          Св. ап. Павел съветва: "Благотворител ли си, - благотвори на радостно сърце" (Рим.12:8) Който, подавайки милостинята си на бедния, я поднесе с блага дума, с приветлив поглед и любов, той дава двойна милостиня - дара си за телесните нужди на бедния, а любовта си за духовните му нужди. Ние трябва да се стараем никога да не показваме недоволство, досада и отегчение при среща с нуждаещ се човек. Нашият неприятен вид ще огорчи душата му. А огорчавайки него, ние огорчаваме Христа, скрит в него.
Пето Блаженство           Добротворството ни трябва да бъде тайно. Когато Иисус Христос е поучавал последователите си как да благотворят, казал им знаменателното наставление: "Когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. А ти когато правищ милостиня, нека лявата ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат.6:2-4)
          Който благотвори, за да получи похвала за доброто си дело, сам се лишава от високата си награда за него на небето. Защото човек, който прави добро, за да го похвалят, не прави доброто от любов към ближният, а от любов към самия себе си. Той не проявява в такъв случай нито милосърдие, нито жертвеност, а само егоизъм. Ето защо Господ нарича такива хора лицемери и казва за тях: "те вече получават своята награда".
          Бог е благословил чрез Св. Дух да ни открие в Свещеното писание волята си, като казва: "Който прави добро на сиромах, дава на заем Господу, и Той ще му се отплати за Неговото благодеяние" (Притч.19:17)
          "Бедните, - говори св. Йоан Златоуст - са лекари на нашите души; благодетели и застъпници наши, защото ти не толкова им даваш, колкото получаваш; даваш пари, а получаваш царството небесно; облекчаваш бедноста, а примиряваш себе си с Господа"
          Милосърдието към бедните, нещастните и отчаяните ползва не толкова подпомогнатите, колкото подпомагащите. И грехове да са сторили такива хора, щом имат в сърцата си милост към ближните, ще получат сами Божията милост заради милосърдието си. Милостинята ще очисти душите им според думите на Спасителя: "Давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто" (Лук.11:41)
Пето Блаженство           Но милостиня, без стремеж от наша страна да се поправим, няма да ни дарува Царството небесно. Блажени Августин поучава: "Да не се самозалъгват ония, които мислят да си купят невинност чрез даване на милостиня...а в същото време си остават в постоянните беззакония". "Милостинята служи за спасение на онзи, който е поправил поведението си. Ако вие благотворите само за това, да придобиете правото да грешите безнаказано, то вие не храните Христа в лицето на бедния, а се стараете да подкупите своя Съдия". А небесния Съдия е неподкупен. Него може да умилостиви само покаянието, любовта и проявеното към бедните безкористно милосърдие.
          "Не е едно и също - разяснява св. Григорий Велики - да вършиш милосърдни дела за греховете си, или да грешиш съзнателно, обещавайки да даваш милостиня. Този, който смята себе си в правото да греши, понеже давал милостиня и изкупувайки греховете си, върши нови, надявайки се пак да ги изкупи, дава своето имущество на Бога, а сам себе си предава на дявола".
          Милосърдието трябва да бъде вършено безкористно. Тогава то бива стократно възнаградено от Бога. То обогатява по чудния Божи промисъл и физически, и духовно човека, защото увеличава добрите му дела, които красят душата му, а прави и чудото да се връща раздаденото, по други пътища, пак към него. Щедрият добротворец нито в този свят ще бъде беден, нито в бъдещия, защото Сам Спасителят е обещал, че такъв още тук "ще получи стократно и ще наследи живот вечен" (Мат.18:29)

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved