ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ПЕТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Пета Божия заповед "Почитай баща си и майка си, за да ти бъде
добре и за да живееш дълго на земята"
(Изх.20:12)


          Първите четири Божии заповеди се отнасят до нашите задължения към Бога. Веднага след задълженията ни към Бога са посочени задълженията ни към нашите родители: "Почитай баща си и майка си!" Бог е поставил почитта към родителите на толкова важно място, защото родителите са Божии заместници на земята за децата. И защото върху почитта към родителите и зачитането на техния авторитет се гради основната клетка на обществото - семейството, без което е невъзможно нито съжителствуването между отделните хора на земята, нито обществения ред, нито духовното нравствено издигане.
          Бог не дава заповеди, които противоречат на природата на човека било физически, било духовно. Какво по-естествено от това да почита и обича човек баща си и майка си, най-близките си същества! Трябва да отбележим, че Бог не е казал "обичай", а "почитай". Обичта в случая, като нещо естествено и тъй да се каже, дадено от самата природа, е по-малко от почитта. По-лесно е да обичаш родителите си, отколкото да ги почиташ.
          Бог иска от тебе да ги почиташ! Това значи, че ти трябва да ги уважаваш независимо от твоята преценка, дали те заслужават това или не. Ти трябва да ги почиташ, дори и когато те наглед и по човешки казано не заслужават това.
          Чувството на всепредана почит към родителите е най-безкористното синовно чувство. В обичтта все още може да има известна доза егоизъм, но в почитта всяка себичност се стопява. Ако ти почиташ родителите си, ти ги обичаш така, както Бог заповядва, ти ги обичаш с почит, т.е. обичаш ги дори нравствено небезупречни. Ти ги обичаш, защото са ти дали живот и защото Бог ти забранява да имаш друго отношение към родителите си.
          В Стария Завет толкова се е държало на почитта към родителите, че който се е провинил против тая Божия заповед, е трябвало да понесе най-грозно наказание - с камъни да бъде убит (Второз. 21:18-21)
          Има един пробен камък, по който се познава, кой наистина почита родителите си. Онзи, който твърди, че ги обича, а се срамува от тях, не ги почита. Да ги почиташ, това значи във всяка обстановка и пред всички да можеш с чувство на синовна почит да кажеш: "Това са моите родители".
          Почит към родителите проявява онзи син, който не само на думи ги обича, но изразява синовните си чувства при всички обстоятелства на дело: поема издръжката на престарелите си родители, услужва им, храни ги, облича ги и не ги огорчава. Почит към родителите проявява онзи син, който си спомня с благодарност как те някога са се грижили за него, как са го отглеждали и възпитавали, сега с радост им се отплаща.
          Петата Божа заповед задължава да почитаме не само кръвните си родители. Тя задължава и снахите да се отнасят добре към свекъра и свекървата. Ако снахата почита родителите на своя съпруг като свои родители, с това тя ще даде най-добър пример на собствените си деца, как и те да се отнасят в бъдеще към своите свекър и свекърва, за да могат да очакват и те уважение, когато сами станат някога свекъри и свекърви. То е една верига, която може да предава от поколение на поколение Божието благословение, ако с добра воля се поддържа.
          Почит към родителите проявяват онези деца, които им се покоряват. Послушанието е най-доброто доказателство, че почиташ баща си и майка си. Думите не са достатъчни. Нужни са дела! Спасителят говори "Защо ме зовете: Господи, Господи!, а не вършите каквото казвам?" (Лук. 6:46)Господ Саваот още във Вехтия завет пита: "Ако Аз съм ти баща, то де е почитта към мене? И ако Аз съм Господ, то де е благоговението пред мене?" (Малахия 1:6)
Пета Божия заповед           Родителите заслужават синовна грижа и обич. Когато децата им са били малки и са се нуждаели от много грижи, на тях не им е тежало да ги обслужват. Когато децата им са били болни, те по цели нощи не са мигвали, бодърствувайки върху поста на любовта. Колко е жално когато на такава безкористна и всеотдайна любов, някой синове и дъщери отговарят с черна неблагодарност!
          Почит към родителите проявяват ония синове и дъщери, които се молят на Бога за тях, да продължи Господ живота им, да ги пази от беди и злочестини, да им даде леки старини и да им дарува спасение на душите. А когато бъде Богу угодно да ги прибере отвъд, благодарните деца продължават да проявяват почит към своите родители с това, че се молят за успокоение на техните души, поръчвайки да се отслужат за тях заупокойни литургии и панахиди. За вярващите син и дъщеря дългът към родителите не се свършва с тяхната смърт, а продължава и след това. Любовта не знае предел. Тя минава и отвъд границите на земния живот. Над такива признателни деца се излива обилното Божие благословение. Особенно старателно почитта към родителите трябва да се поддържа в ония случаи, когато родителите, по човешки казано, не заслужават като че ли почит - да речем от старост са поизглупели, станали са капризни и своенравни, или са се вдетенили. Премъдрият Иисус син Сирахов говори така: "Синко, прибери баща си в старостта му и не го огорчавай през живота му. Ако и да е отслабнал по ум, имай снизхождение" (3:12-13). Даже и явните недостатъци на родителите не освобождават децата от задължението да ги почитат. Защото родителите са пълномощници Божии на земята в отглеждането и възпитанието на децата.
          Между Бог и родителите има някакво сходство. Както Бог е небесен Баща на всички, тъй и родителите са земни бащи и майки на своите деца. Както Бог дава заповеди на хората, учейки ги на добро, тъй и родителите трябва да учат децата си на всичко възвишено, благородно и хубаво, съгласно нарежданията на Господа, отправени чрез Мойсей към всеки родител: "Тия думи, внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш" (Втор. 6:6-7) Родителите трябва да бъдат за децата си не само физически бащи и майки, които са ги създали и се грижат за отхранването им, но и техни духовни родители, които ги раждат за вярата в Бога, за благочестието, за добродетелта, но за да бъдат за децата си всичко това, родителите трябва да са преди всичко добри християни. Както душата е по-ценна от тялото, тъй и грижата на родителите за благородното и християнско оформяне характера на децата им е много по-важна от грижата за прехранването им. Децата, макар и кръстени, носят в себе си и заченките на греха, който ги влече към злото, затова родителите трябва да се погрижат да всадят в още непокварените съзнания на децата любов към добродетелта!
Пета Божия заповед           Св. Йоан Златоуст е казал: "За нас всичко трябва да бъде второстепенно в сравнение с грижите за децата и с туй да ги възпитаваме в учение и наставление Господне. Който се научава да бъде преди всичко любомъдър, чрез това той придобива богатство, което превъзхожда всяко богатство, а освен това и велика слава."
          Душата на детето е като восък, на който лесно се напечатват добрите внушения на родителите. Ако децата намерят у родителите добрия пример, ще му подражават. Тогава тези родители ще бъдат честити и с радост и дръзновение ще застанат пред Христа на страшния съд и ще му кажат: "Ето, аз и децата, които ми даде Господ" (Ис. 8:18).

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved