Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ЧЕТВЪРТОТО БЛАЖЕНСТВО
Четвърто Блаженство "Блажени гладните, жадните за правда, защото те ще се наситят"
(Мат.5:6)

                    В боговдъхновените Писания справедливостта и правдата трудно могат да се различат една от друга. На оригиналния език е употребена една и съща дума за тях.
          Старият Завет утвърждава Божията справедливост на език, който е максимално ясен и пълен. Когато бе оповестено разрушаването на Содом, Авраам ходатайства за праведните вътре в града, напомняйки на Бога, че Той знае, че Творецът се проявява според Своята същност. ”Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия. Далече от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда” - четем в Битие 18:25. Схващането за Бога, поддържано от псалмистите и пророците на Израил, бе за един Бог всемогъщ, царуващ в справедливост. „Облак и мрак са около Него; правда и съд са основа на престола Му” ни казва Псалом 96:2.
          За дългоочаквания Месия бе пророкувано, че когато дойде, ще съди людете Си с правда. Светите мъже, притискани грубо от беззаконията се молеха с нежно състрадание: „Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй. Издигни се Ти, Съдия на земята, отдай на горделивите това, което им се пада. Господи, докога нечестивите ще тържествуват” Псалом 93:1-3. Това трябва да се разбира не като апел за лично отмъщение, а като копнеж да се види как нравствената справедливост управлява човечеството. Мъже като Даниил и Давид осъзнаваха своята праведност на фона на Божията правда и в резултат на това техните молитви на покаяние спечелиха голяма сила и успех. „На Тебе, Господи, прилича правда, а на нас срам на лицето” четем в Даниил 9:7а.
          Когато дълго забавения Божи съд започне да се стоварва на земята, ап. Йоан вижда победоносните светии, стоящи в море от стъкло, примесено с огън. В ръцете си държат арфите на Бога; песента, която пеят, е песента на Мойсей и Агнеца, а темата на тяхната песен е божествената справедливост: „Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи, праведни и истинни са Твоите пътища. Кой няма да се бои от името Ти, Господи и да Го прослави? Защото само Ти си свят; понеже всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби” (Откр. 15:3-4).
          Справедливостта въплъщава идеята за моралната правда. Под морална правда се разбира всяка добродетел, потребна на човека, както са му потребни храна и питие. Но най-главно тук се разбира вечната правда, вечната истина. Нея трябва да търсим така, както гладния търси храна и не забравя своя глад, доката не се нахрани. Истинския християнин се измъчва от неправдите на света. Християнинът не може да търпи, когато вижда, че богатите се пресищат, а бедните гинат от глад и студ; че едни работят от сутрин до вечер, а други ограбват плода на чуждия труд.
          Но истинска Божия правда все още няма на света. Виждаме как по-силните и богати страни ограбват и тъпчат по-бедните страни. Насилието и омразата между хората и народите не се изчезнали. А всичко това става, защото няма Божия правда на земята, защото хората не живеят според Божиите заповеди. Когато описва блажените Захария и Елисавета евангелист Лука в 1:6 обяснява, „че двамата са праведни пред Бога, защото постъпвали безпорочно по всички заповеди и наредби Господни”.
          И така, стремещите се към добродетелен живот са наречени от Иисус блажени. Блаженството се постига с постигането на добродетелта или поне с проявяването на глад и жажда за нея. Ние често се възмущаваме, че няма правда на тоя свят. Но и много малко се трудим за да я придобием. Милиони хора от сутрин до вечер работят за да си изкарат прехраната, но малцина си дават труд да потърсят Божията правда.
Четвърто Блаженство           Мнозина са склонни да разбират това блаженство неправилно. Те едва ли не виждат в него поощрение на своя егоизъм. Те гладуват за правда, но не в смисъл сами да бъдат праведни и добродетелни в отношенията си към другите, а другите да бъдат към тях добри, справедливи, искрени. Те не могат да търпят да се постъпва с тях несправедливо, макар че често точно те са несправедливи към ближните си. Все намират извинение за своето поведение. Но когато към тях се отнесат несправедливо, силно се възмущават и не могат лесно да простят на онеправдалите ги.
          Иисус иска от нас да бъдем праведни независимо от това какви са другите към нас – добри или лоши. „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” ни се казва в Лука 6:31. Тук главната мисъл е: ”тъй и вие постъпвайте с тях”, а не: „както искате да постъпват с вас човеците”. Правдата е подвиг и тя се изразява в две насоки: да вършиш правда по отношение на всички и да понасяш с търпение неправдите на другите. Св. Нил Синайски казва: „Блажен, който търпи зло”, но и добавя: „Горко на онзи, който върши зло”.
          Изводът от тия две разсъждения е: Следвай Божията правда, дори и когато търпиш неправди! Бъди справедлив към всички заради самата правда! Правдата в разглеждания случай е любов към истината, справедливост, честност! Който постъпва праведно, ще получи любовта на Най-Праведния - Бога! Такъв човек ще бъди осмиван понякога, че върви против интересите си, че е глупаво честен в средата на нечестни хора, че от това само губи. Но това не бива да го разколебава, защото правдата е подвиг, но и дълг, възложен ни от Бога.
          В Посланието към Ефес. 6:14 ап. Павел казва ”Стойте препасани с истина през кръста си облечени в бронения нагръдник на правдата”. Бронения нагръдник за християнина е Божията правда, която той получи с Христос. Това е така наречената вменена правда. Тя е оправданието на грешните хора пред Бога чрез благодатта и чрез живата дейна вяра в Изкупителя Иисус Христос.
          Предоставен сам на себе си, човек може да гладува и жадува за правда. Той може да иска да спаси душата си, но ако няма Божията помощ, не може да стигне до опрадание пред Бога. Той може да иска да се освободи от греховете си, но не може сам да ги изкупи без помощта на изкупителя. Той може да иска да стигне до съвършенство, но не може да престане да греши без подкрепата на Иисуса Христа. Защото целия човек с душата и тялото си е заразен от греха.
          Ето защо е дошъл на земята Иисус Христос, за да ни помогне да достигнем недостижимото – богоподобното съвършенство и да осъществи неосъществимото – опраданието пред Бога. Иисус Христос е нашето оправдание! Ние трябва само да гладуваме и жадуваме да бъдем в общение с Него, да вярваме в Него и да вършим заповедите Му, и тогава тези наши глад и жажда ще ни направят блажени. (Прочит на Римл. 3:22-26)
          Но това наше оправдание чрез вяра в Изкупителя изисква от нас да се каем за греховете си, да изпълняваме Божиите заповеди и да доказваме вярата си с дела. Ако си истински вярващ в Бога, трябва да покажеш вярата си от дела. (Яков 2:18) Както храната и питието утоляват жаждата на човека, така и учението на Христос и животът според това учение утоляват духовния му глад и жажда.
Четвърто Блаженство           Човек жадува да познае истината. Ако намери Христовата истина, той е намерил извора на вечната вода. Човек е гладен за правда. Той иска да е добър и да има мир в съвестта си. (Прочит Псалом 84:9-14)
          Св. Григорий Ниски дава още едно тълкувание на думата правда, като под правда разбира Самия Господ Иисус Христос. „Който стана за нас премъдрост от Бога и правда и освещение и изкупление.” (1 Кор.1:30) В такъв случай думите „Блажени гладните и жадни за правда" трябва да се разбират така: "Блажени гладуващите и жадуващите за Господа"! Сам Иисус Христос нарича Себе Си ”живият хляб слязъл от небето, който яде тоя хляб ще живее навеки" (Йоан 6:51) нарича се и „жива вода" (4:10), пиещите от нея няма да ожаднеят. Вкусете и опитайте колко благ е Господ. Давид изразява този копнеж в Псалом 40:2-3 казвайки: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий"; а в Псалом 15:15 казва: „Аз ще гледам с правдата на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам".

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved