Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ЧЕТВЪРТОТО БЛАЖЕНСТВО
Четвърто Блаженство "Блажени гладните, жадните за правда, защото те ще се наситят"
(Мат.5:6)

          За да ни стане по-ясно блаженството на гладните и жадните за правда, трябва да си изясним, що е правда. Отговор на този въпрос можем да намерим в думите, с които евангелистът описва блажените Захария и Елисавета. "И двамата бяха праведни пред Бога". А какво означава праведни, той обяснява, като казва, че те "постъпвали безпорочно по всички заповеди и наредби Господни" (Лук.1:6)
          Мнозина човеци са склонни да разбират разглежданото горепосочено блаженство неправилно. Те едва ли не виждат в него поощрение на своя егоизъм. Те гладуват и жадуват за правда, но не в смисъл сами да бъдат праведни и добродетелни в отношенията си към другите, а другите да бъдат към тях добри, справедливи и искренни. Те не могат да търпят да се постъпва с тях неправедно. Това, че те самите често са несправедливи към ближните си, не им се вижда нередно. Явно правдолюбието на такива човеци е егоистично. Те гладуват и жадуват за правда дотолкова, доколкото това закриля техните себични стремежи. Но щом правдата Божия поиска от тях жертви и нравствени усилия, те се отказват от нея. Нашият Спасител иска от нас да бъдем праведни, независимо от това, какви са другите хора към нас - добри или лоши. "Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях" (Лук.6:31).
          За да бъдем праведни, ние трябва доста да се потрудим за Бога, доста да погладуваме и пожадуваме. "Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят"(Мат.11:12). Усилен труд се иска на само за достигане на праведност, но и за вършене на грехове. Само че колко безумен и гибелен е този труд, посветен на злото! Вижте колко се трудят сребролюбците, за да натрупат повече пари, под тежеста на които душата им, задушена умира! Вижте, колко се трудят прелюбодейците, докато постигнат нечистата си цел, която прогонва Св. дух от тях. Вижте, колко безсънни нощи прекарват крадците, убийците, разбойниците, за да навлекат най-ужасна напаст на душите си! Каквото и зло да поискаш да извършиш, трябва да се потрудиш за него.
          Защо тогава се чудим, че и за правене на добро се изисква труд! Ще трябва да се потрудим, ако искаме да угодим на Бога и да спасим душите си. Който не се труди за Бога, труди се за дявола. Много труд и постоянство се изисква за да се постигне духовно съвършенство. Един млад монах изпаднал в униние при мисълта, колко е трудно човешкото спасение и просто престанал да се подвизава. Той отишъл при своя свят старец и му открил своята скръб. Старецът, като изслушал брата, му разказал следната случка: "Някой си човек имал земя, която от необработване обрасла с бурени и тръни. В последствие той решил да я използува и казал на сина си: Иди очисти оная земя, която ни принадлежи. Синът отишъл. Когато той обгледал земята, видял, че тя е цялата буренясала и трънясала. Той паднал духом и си казал: Кога мога аз да изкореня тоя плевел и да очистя земята?! С тези думи той легнал на земята и заспал. Така той правел много дни наред.
Четвърто Блаженство
          След време при него дошъл баща му и като видял, че нищо не е направено, казал на сина си: Защо ти досега нищо не си направил? Момъкът отговорил: Аз дойдох на работа, но като видях многото бурени и тръни, се отказах и от отчаяние се хвърлих на земята и спах. Тогава бащата му казал: Синко, ако ти всеки ден обработваше такова парче земя, каквото заемаш, когато лежиш на нея, работата ти малко по малко щеше да тръгне напред. Като чул това, младежът се засрамил и постъпил по съвета на баща си. За кратко време земята била почистена и обработена. Така и ти, братко - казал старецът на младия монах - малко по малко се труди и не унивай! И Бог със Своята благодат ще те въздигне до предишното твое невинно състояние." Като чул това, монахът си отишъл ободрен. Той взел да постъпва така, както бил научен, намерил душевен мир и бързо започнал да преуспява в Господа.
          Така и ние, ако всеки ден се стараем да почистваме душата си от плевелите на греха и да се упражняваме в някоя добродетел, наистина ще намерим правдата Божия. Това е така, защото Бог не иска от нас да вършим велики дела и нечувани подвизи, за да ни дари с блаженство. Не! И най-обикновените християни, в най-обикновенните условия на живота си, могат да постигнат спасение, като се трудят според силите си. Не само монасите, отшелниците и живеещите в пустините могат да се спасят. "И живеещият в града може, по думите на св. Йоан Златоуст, да подражава на любомъдрието на пустиножителите. И жененият, и семейният може и да се моли, и да пости, и да дохожда в умиление".
          При св. Йоан Лествичник дошли миряни, които малко се грижели за спасението си. Като искали да извинят своята порочност и небрежност, те му казали: "Как можем ние да водим подвижнически живот при нашите жени и обществени грижи, които ни оплитат като мрежи!" Св. Йоан им отговорил: "Вършете тия добри дела, които можете: никога не злословете, не крадете, никого не клеветете, пред никого не се превъзнасяйте, не хранете към никого ненавист, не се отклонявайте от църковните служби, бъдете състрадателни към бедните, не давайте никому повод за съблазън, не се приближавайте към чужда жена и пазете съпружеската вярност! Ако така постъпвате, няма да бъдете далече от царството небесно".
          Тук е уместно да споменем и да дадем характеристика на живите мъртъвци в нашето съвремие. Има едно преокаяно състояние сред човеците, при което човек изглежда жив, а е мъртъв пред Бога. Живият мъртвец се познава по това, че е окаменяло сърцето му за Бога. Той е обхванат от някакво тъпо безчувствие към религиозните въпроси и е напълно безразличен към вярата. Него го интересува само земния живот и ако му заговориш за Бога, той няма да се трогне. Ако му заприказваш за нравствените му задължения като християнин, той ще те изгледа с такова учудване, като че ли му приказваш за отношенията между него и някой диви племена на другия край на земното кълбо. За него животът е на земята и носителят на живота е плътта, и всичко е лошо, което й пречи. Върхо това се гради неговата житейска мъдрост и неговото съзнание за дълг, чест, право и морал. Такива живи мъртъвци градят живот, но върху пясък. Всяка буря може да разруши изграденото от тях. Смъртта слага край на делата на живите мъртъвци. Тогава те разбират, че са сгрешили, но...много късно! За такива живи мъртъвци, Спасителят е казал: "Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди на душата си?" (Марк. 8:36)
Четвърто Блаженство           Искаме ли да узнаем за себе си, дали сме живи духом, или сме близко до духовната смърт, или, не дай Боже, вече сме умрели, нека разберем, дали има у нас глад или жажда за Божията правда. Ако вярваме в Бога, ако се вълнуваме от въпроса за спасението на душата си, ако искаме да имаме добра съвест пред Бога и пред човеците, ако се трогваме от хубавото и възвишеното, ако се умиляваме от подвизите на Божиите угодници, ако желаем да се поучаваме от примера им - слава Богу! - живи сме духом. Гладът и жаждата за Божията правда са гаранция за здравето и живота на нашите души и тела.
          АМИН!

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved