ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ЧЕТВЪРТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Четвърта Божия заповед "Помни съботния ден, за да го светиш, шест дни работи и върши
в тях всичките си работи, и седмия ден е събота на Господа, твоя Бог"
(Изх.20:8-10)


          Божиите заповеди, които ни учат на добро са благодеяние за нас, Православните християни. Ето например, четвъртата Божия заповед ни внушава да не работим в седмия ден. Какво по-разумно, какво по-целесъобразно от това! На пръв поглед Бог като че ли иска само за себе си посвещението на седмия ден, а се оказва, че това е нужно най-вече за нас, за нашето тяло, за нашия дух.
          Цяла седмица сме работили. Най-после идва неделната почивка. Колко е необходима тя! Колко нови сили се събират за следващата седмица! Размислим ли се по-дълбоко, ще видим, че четвъртата заповед е израз на Божията бащинска грижа и любов към нас.
          Ние наблюдаваме и в природата почивката като естествен закон. Дърветата принасят плод през лятото, затова пък през зимата почиват. Земята, по която постоянно се сее, се изтощава и затова и тя има нужда от почивка. Човекът не може да прави изключение от другите твари. Той работи повече от тях, изморява се и и се нуждае от отдих. Този отдих му е осигурен от четвъртата Божия заповед.
          Тази Божия заповед е толкова естествена, толкова полезна, толкова целесъобразна, че я признават и вярващи, и невярващи, и лекари, и държавници, и учени, и прости. Доказано е, че човек не може да издържи в качествено творческо напрежение повече от една седмица. Ако той си позволява да нарушава четвъртата Божия заповед, спечелените пари от работа в неделя ще отидат за лекари и лекарства. Божиите наредби са неотменими. Който ги нарушава, сам си навлича наказанието.
          Но какъв е смисълът на четвъртата Божия заповед? Дали този, че след като сме работили шест дни, седмия можем да го прекараме в пълно лентяйство? Не! Бог иска от нас, след като сме се трудили през седмицата за себе си, да посветим неделния ден на Него. Неделята е ден Господен. Тя е празник Божи. Този ден във Вехтия завет е бил събота. Събота е еврейска дума, която на български ще рече почивка, празник.
          Какво означава празник? Самата дума посочва значението си. Празник означава ден, в който човек е празен от към ежедневните си грижи и трудове. Но понеже душата на човека не търпи да бъде празна, то като я освободим от ежедневните й грижи, трябва да я запълним с нещо друго, по-възвишено, богоугодно , спасително, а именно молитвата.
          "Помни съботния ден за да го осветиш", т.е. да го посветим на своя Създател. Той ни дава право шест дни да се грижим за временния си живот, за тукашните си нужди, а от нас иска един ден от седмицата да посветим Нему. В другите дни ние се грижим предимно за тялото си, в седмия ден ние трябва да се грижим предимно за душата си, като посещаваме богослужението в храма Господен.
          Колко много губят онези, които не посещават неделните и празнични богослужения! Потопени в своите ежедневни грижи, загубени в тревогите на живота, задушаващи се от мъките и несгодите, които им поднася делничноста, те постепенно залиняват духовно. Затворени в своето пристрастие към земното като в мрачна тъмница, те са неспособни вече дори и да копнеят за просторите на религиозния дух и изживявания. Св. Йоан Златоуст казва: "Седмицата има 168 часа, като от тях Бог е определил за Себе Си (т.е. общественото богослужение) само един и ти го прекарваш в светски неща!"
          Съзнателния християнин не бива да отсъства неделен ден от обществено богослужение, освен поради болест. Църковните канони предвиждат даже отлъчване за онези вярващи, които три недели подред не отидат на църква (80 правило на VI всел. събор).
Четвърта Божия заповед           Защо ние, днешните християни празнуваме неделята вместо съботата, както ни е наредил Сам Господ в четвъртата заповед? Не съгрешаваме ли тежко, като своеволно изменяме Божията наредба? Какво трябва да отговорим на адвентистите-съботяни, които до ден днешен празнуват съботата като седмия ден на седмицата? Адвентистите-съботяни казват: но Сам Иисус Христос и апостолите са пазели съботата! Да, ще им отговорим ние. Той е пазел съботата защото Той е бил иудеин и защото не е бил извършил още Своето изкупително дело, чрез което слагал край на всички вехтозаветни обреди.
          Господ Иисус Христос е спазвал не само съботата, но и еврейската пасха. Защо адвентистите не я празнуват? Той е бил обрязан. Защо адвентистите не се обрязват по негов пример?
          Според адвентистите в Св. писание нямало нито едно място, където да е предсказано, или да се говори, че неделята е Господния ден и че тя трябва да се пеазнува вместо събота. Вярно ли е това?
          До възкресението Христово не може да става и дума за празнуване на неделята! Възкресението на Христа от мъртвите - това изключително важно събитие за повярвалите в Христа, станало в първия ден на седмицата, който първи ден според еврейската седмица е неделята. След Христовото възкресение св. апостоли се събирали с вярващите на молитва и богослужение за извършване на св. Евхаристия не в съботни дни, а в неделни. Получили вест за възкръсването на Спасителя в първия ден на седмицата (Лук.24:33-34, Йоан 20:19), апостолите редовно вече се събирали на молитва в неделя. Осем дни след възкресението на Христа, т.е. следващия неделен ден те били пак заедно (Йоан 20:26). На петдесетница, т.е. в неделята след седмата събота от възкръсването на Спасителя "те всички в единомислие бяха заедно" (Деян.2:1). Тогава получили и Св. Дух. В Деян.20:7 се разказва за друго забележително богослужебно неделно събрание. "И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб", т.е. да извършат св. Евхаристия да се причастят с тялото и кръвта Господни (1 Кор.16:2). Св. ап. Павел поръчва на коринтските християни да събират милостиня помежду си във всеки първи ден на седмицата (1 Кор.16:2), понеже тогава са се събирали вярващите на богослужение.
          Никъде в Новия завет не се говори за чисто християнски богослужебни-молитвени събрания в събота! А както виждаме, много свидетелства имаме за такива събрания в неделя! Какво по-убедително доказателство от това, че неделята е заменила съботата още при св. апостоли! Този ден е бил редовно посвещаван на Господа Иисуса Христа в памет на Неговото възкресение. Св. ап. Варнава казва: "Ето защо ние пазим осмия ден с радост - този именно ден, в който Иисус възкръстна от мъртвите" (гл.15).
          В днешни дни между някой човеци се прокрадва мнението, че не е необходимо да се ходи на Църква в неделен ден. Според тях човек може да се спаси и като не спазва стриктно църковните правила, т.е. да се моли когато си иска, където си иска и да работи тогава, когато му е угодно.
Четвърта Божия заповед           Разбира се, при съвременните интензивни условия на работа и живот, става все по-трудно всички човеци да работят и почиват заедно. От това следва, че всички не могат да присъствуват на богослужения, т.е. да почитат празничните дни. Това обаче не трябва да бъде пречка за почитането на християнските празници тогава, когато всеки един от нас има тази възможност. В противен случай ние ще се превърнем в едно общество без организиран духовен живот и без традиционни ценности, ще заприличаме на заблудено стадо без пастир.
          Kакво по-хубаво от това, едно семейство да се събере на празник, да отиде на църква, а след това да отпразнува празника заедно? Тогава когато ние отдадем заслужена почит на Бога чрез присъствието си в храма в празнични дни, разбира се, че ще получим от него тази благодат и благословия за добър просперитет през дните, когато упражняваме полезен труд.
          Най-накрая от всичко казано до тук заключваме, че молитвата към Бога и упражняването на труд трябва взаимно да се допълват. Това е така, защото Господ Бог чрез Своя благ промисъл е установил, че трудът и молитвата са факторите, които възвисяват всеки един християнин материално и духовно.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved