Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ДЕСЕТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД И ГРЕХОВЕТЕ СВЪРЗАНИ С НЕЯ

Десета Божия заповед "Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти."


          Тази заповед ни учи да уредим не само вътрешните дела, но и вътрешните си желания. Не пожелавай...нищо, което е на ближния ти - казва Господ, защото всяко такова пожелание е противно на любовта към ближния. Не само прелюбодейството е грях, но и пожеланието да откраднеш. Не само прелюбодействието е грях, но и пожеланието да прелюбодействаш. Не само убийството е грях, но и пожеланието да убиваш и прочие.
          Господ дълбоко прониква, искайки да очистим сърцето от грехове! Никой човешки съд не осъжда човека заради неговите греховни желания, но Божият съд в своята всеобхватност обръща внимание и на най-скритите и пред никого необявени греховни помисли на човешкото сърце и гледа да ги изкорени още в техния зародиш, защото желанията раждат делата, делата определят вечната участ на човека. Бог е искал още тогава от човека да бъде праведен не само външно, но и вътрешно. Още повече в Новия завет Той иска от нас да не грешим не само с дела, но и помисли, за да не заприличаме на книжниците и фарисеите - тия типични образци на лицемерието, които Спасителят тъй изобличава: "Вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие" (Мат. 23:28)
          Ако човек желае да бъде чист и безупречен външно, трябва преди всичко да се очисти вътрешно. Десетата Божия заповед, която ни забранява лошите желания, иска да ни доведе до богоподобно съвършенство и да пресече злините из корен, но тя има и по-конкретен смисъл. Освен, че ни навежда на изложените до тук поуки, тя - със забраната да пожелаваме каквото и да е било, което принадлежи на ближния - препречва достъпа до сърцето за един много тежък грях - зависта. Не пожелавай, това значи не завиждай! Св. Василий Велики я е определил така: "Зависта е скръб поради благополучието на ближния". Това е особенното в зависта като порок. Докато останалите грехове все носят някаква радост, макар и нечиста, зависта причинява още с появяването си скръб.
          Горделивецът например разчита, че ще се почувствува щастлив като се сдобие с облагата на почестите и похвалите. Сребролюбецът очаква голяма утеха от своите натрупани пари. Чревоугодецът живее с предварително изпитаната радост от яденето и пиенето. Отмъстителят предкусва сладоста на отплатата. Клеветникът ликува при опозоряването на ближния. Всички грешници очакват от сатаната някакво скверно удоволствие, само завистникът почва пагубния си подвиг със скръб и го продължава с растяща мъка, без да очаква награда за него. Той е безутешен като вижда благополучието на своя ближен.
          Зависта е най-неоправдания грях. Всеки грях е в края на краищата неоправдан. Ала все пак в другите грехове човек може да намери някакво извинение за себе си, като например блудникът може да посочи като причина за своя грях похотта си, крадецът - своята бедност, убиецът - своето афектирано състочние и т.н, то какво оправдание ще изтъкне за себе си завистникът - че ближните му са щастливи?
Десета Божия заповед           Завистникът препочита своята своята завист, която го убива, пред добродетелите, които могат да го ощастливят. Никой не е оправдан от Бога в постигане крайната цел на човешкия живот - спасението на душата. Бог на всекиго е дал възможност за това. Даровитите ще се спасят чрез дарбите си, ако ги поставят в служба на Бога и ближните си. Недаровитите ще се спасят чрез смирението си, всеки може да се спаси в онова свое звание и положение в живота, в което го е поставил премъдрият Божи промисъл. Завистникът обаче сам си издига препятствия по пътя към своето щастие, като допуща зависта да го ръководи. Завистливият е като че ли ненаситен на скърби, той страда от тях, но пак непрекъснато ги търси.
          В зависта няма никаква положителна цел, дори и в най-обикновенния житейски смисъл. завистникът не търси щастието и като че ли има за цел непременно да е нещастен и от всичко да се чувства засегнат - и от своите неуспехи, и от чуждите успехи. Народът казва за завистника, когато проявява зависта си "позеленявяа от яд". Завистта така изсушава човека, че в главата му не остава кръв, лицето му загубва свежия си цвят и сякаш посърва. С право е казано в Словото Божие, че зависта е гнилеж за костите (Прит. Сол. 14:30)
          При своята безнадежност в болеста, наречена завист, завистникът не може да подири цяр, защото той пред никого не смее да признае че завижда. Когато го попитат от какво страда, срамува се да изяви гласно своето нещастие и да каже "Аз съм завистлив и зъл човек, мене ме съсипват съвършенството на приятеля, не мога да гледам чуждите съвършенства, благополучието на ближния считам за свое нещастие".
          Зависта като никоя друга страст наказва бързо и заслужено своя носител. Тя не може да се примирява с щастието на околните и го превръща в нещастие за себе си. Завистникът не търси доброто, нито се трогва от него. Той се утешава само когато види другите в печал. Той превръща чуждите радости в свои скърби.
          Словото Божие ни заповядва: "Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат" (Рим. 12:15). Завистливият се оказва абсолютно неспособен да изпълни тая повеля. С какво сърце ще прояви той състрадание към радващите се и братско съчувствие към плачещите? Той се радва на плачещите и плаче при вида на радващите се.
          Какви са средствата за борба със зависта?
          1. Първият начин е да помни човек, че зависта е дяволско качество: "но завист от дявола влезе в тоя свят смъртта - свидетелствува Библията (Прем. Сол. 2:24);. Дяволът завидя на човеците за тяхното блаженство в рая и ги въвлече в грях, за да се радва на тяхната гибел. Който от човеците завижда, уподобява се на дявола. Чрез покаянието те ще изхвърлят тоя грях от себе си. А чрез тайноизвършителните молитви при изповедта ще получат благодатта на Божията прошка.
          2. Напредването в смирението прогонва зависта. Смирението е здраве за душата, а зависта е болест. Както здравето надвива над болеста в един организъм, който правилно се лекува, тъй и смирението може да прогони завистта от душата, която искренно се стреми да оздравее.
          3. Любовта е силно средство против зависта. Който се среми да придобие любов, ще надвие тази сатанинска слабост, защото любовта не завижда (1 Кор. 13:4). Любовта се придобива с труд, защото любовта е осъществима с Божия помощ. Тя е качество на човешката душа, прекрасно, първично, ангелско качество, само че затрупано под греховете, които ни владеят. Любовта може да се прояви, когато престане противоположният грях да й пречи. Нямаш ли любов, принуждавай себе си да вършиш дела на любов, макар и без любов! Така съветва св. Макарий Египетски. Ти ще бъдеш поради любовта си доброжелателно настроен към всички.
Десета Божия заповед           4. Другото могъщо средство против зависта е духовната мъдрост. До нея ние всички трябва да се издигнем, ако желаем да гледаме правилно на живота и да се спасим. Но как се придобива мъдрост? - Чрез смирена молитва. Св. ап. Иаков съветва: "Ако ли никому от нас не достига мъдрост, нека проси от Бога...и ще му се даде". Духовната мъдрост най-напред ни отваря очите, за да видим ясно, че когато завиждаме, ние вредим на себе си. Духовната мъдрост научава човека да вижда ясно, че Божия промисъл разпределя дарбите, преимуществата и благата и че да се завижда на облагодетелстваните от Бога, значи да се враждува против Бога. А никой, който е излзъл на поход срещу Бога, не е излизал победител. Най-сетне духовната мъдрост извършва и преоценка на земните неща, които са временни и суетни. Духовно мъдрия се стреми към вечните блага и затова не завижда никому за временните.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved