ТЪРЖЕСТВА ПО ПОВОД 200 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ХРАМ "СВ. СВ. АП. ПЕТЪР И ПАВЕЛ" В ГРАД ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
       Варненската и великопреславска Света Митрополия и Църковното настоятелство при Храм "Св. Св. Ап. Петър и Павел- гр. Велики преслав, имат честта да Ви поканят в старопрестолния град Велики Преслав на тържествата по случай 200–та годишнината на старинния храм “Св. Св. Апостоли Петър и Павел”, които ще започнат на 30. 06. 2008 г.

Програма        08.30 часа - Посрещане в храм "Св. Св. Ап. Петър и Павел" гр. Велики Преслав
       08.50 часа - Освещаване на камбанарията
       09.00 часа - Божествена Света Литургия
       11.30 часа - Откриване изложба на икони в сградата на Община Велики Преслав. Празничен концерт пред Община Велики Преслав - представяне житието на Св. Св. ап. Петър и Павел, постановка с житието на Св. мчца Гана Кривенска
       16.00 часа - Молебен за Патлейна на местото на манастира
       16.30 часа - Разглеждане на старините в гр. Велики Преслав

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ВАРНЕНСКА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИЯ ГЕЙ ПАРАД В ГР. СОФИЯ
       Във връзка с предстоящия гей-парад в гр. София на 28. 06. 2008 г., заявяваме следното:
       Библията категорично определя хомосексуализма като грях. Бог е сътворил човека “мъж и жена” (Бит. 1:27). Той ги е благословил за съвместен живот с думите: “Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я” (Бит.1:28).
       Църквата определя хомосексуализма като страст, болест и неестествено състояние вследствие на грехопадението, но Тя предлага и пътя за изцелението от този грях. Светата Православна Църква със загриженост се моли за всеки изпаднал в подобно състояние да осъзнае греха си, да се покае и промени поведението и мирогледа си и да намери истинското си предназначение като човек.
       Водени от своя дълг към обществото за нравственото му издигане, изразяваме протеста си срещу подобни публични прояви, които прокламират неморалност и се опитват да подменят изконните семейни ценности.
       Ние не осъждаме и не презираме тези хора, а осъждаме греха на хомосексуализма и скандалното му рекламиране.
       Протестираме срещу опита чрез подобни паради да се търси промяна на общественото мислене и нагласи, така че неестественото да се приеме като естествено и да получи одобрение.

ВСИЧКИ СЪОБЩЕНИЯ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ КОМИТЕТ

СЕДМИЦА НА ПРАВОСЛАВНАТА КНИГА

„А който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.” (Иоан 4:14) „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.” (Иоан 6:68) „Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” (Иоан 8:31-32) „Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.” (Иоан 14:25-27) „Аз им предадох Твоето слово... Твоето слово е истина.” (Иоан 17:14-17) „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.” (Матей 28:19-20)

Седмица на Православната книга 03 - 09 септември 2007 г
Седмица на Православната книга 15 - 21 май 2006 г
Седмица на Православната книга 04 - 11 септември 2005 г

ПРОЕКТО - КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ “ВЕРОУЧЕНИЕ” В ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНОТО УЧИЛИЩЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


    През многовековната история на България християнството прониква в социалния, културния и духовния живот на българите, определя веровата и културната принадлежност и очертава образа на българската държава.
    Днес всички сме свидетели на голямата духовна криза, която битува в нашето общество. Атеизмът засегна поколения наред. В годините на прехода също не можа да се намери вярната посока.
    Най-потърпевши се оказват децата и младите хора, които израстват без ценностна система и стават лесно уязвими от наркотиците и сектите. Проявите на негативно мислене и нихилистично възприемане на света, нарастващата агресия, апатията са част от съвременните проблеми. Търсят се различни средства за противодействие, но в по-голямата си част те са неефективни.
    Българската православна църква винаги е настоявала предмета Вероучение да навлезе като редовен в образователната система на българското училище.

Пълният текст на Концепцията

ПРАВОСЛАВЕН ЦЕНТЪР ЗА ДУХОВНО ОБГРИЖВАНЕ НА НАРКОЗАВИСИМИ     Православният център за духовно обгрижване на наркозависими е единствена по рода си организация в България, която денонощно обгрижва наркозависими младежи и използва православна методика в работата си. Енорията към храм "Св. Цар Борис" развива грижата за наркозависими и изпаднали в беда младежи от 1999 г. насам. В този смисъл Центърът съхранява уникален опит, съдържащ няколко годишни целенасочени усилия. Този опит се доказва всеки ден с изпълняването на постоянен и осъзнат християнски дълг към спасяването на човешки животи чрез православен път към Бога. Използваната православна методика в течение на няколко години се е превърнала в ценна духовна практика на обгрижване на зависими младежи. Центърът осъществява всекидневна теренна работа, която до този момент постига невероятни и категорични резултати. Обгрижването на наркозависимите в Центъра не се състои "просто в преодоляването на зависимостта", а в цялостна православна подготовка за по - висш християнски живот. Всеки работен ден в центъра е битка, която изисква в еднаква степен постоянство, любов и търпение, както и добър професионален опит. Към днешна дата от Центъра са излезли повече от 50 момчета и момичета в устойчива ремисия. Голяма част от тях станаха активни енориаши, което допълнително мотивира новопостъпилите. Още за центъра

ВАРНЕНСКА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА ЕПАРХИЯ     Варна е апостолска катедра. Според редица източници първозванният Христов Апостол Андрей проповядва Евангелието на нашия Господ Иисус Христос по цялото крайбрежие на Витиния, Понта, Тракия и Скития (J. P. Migne, PG, Athens, 1988, t. 2, с. 1191-1198).
    Във Варна (Odyssoupolis) той поставя за пръв епископ своя ученик Апостол Амплий (Vii ton agion, Athens, 1990, 141-142.. Bioi iwn agiwn, Qessalonikh), за когото Свети Апостол Павел казва: "Поздравете обичния ми в Господа Амплий" (Рим. 16:8). Според Антим Амасийски, Ап. Амплий е бил епископ във Варна от 56 - 59 г. Кога и как е пострадал, не е известно. Паметта му се празнува на 31 октомври.
    От втората половина на VІІ в. Одесос вече не съществува. С пристигането на прабългарите начело с хан Аспарух (681-701) напълно е унищожена ранновизантийската епископска мрежа. През ІХ - Х век с покръстването на българите отново се появява живот, като Варна все пак е архиепископия. През ХІІІ - ХІV в. Варна е епископия, след което е въздигната в митрополия.
    За пръв път изцяло българска Варна става през 1201 г., когато Калоян побеждава кръстоносците и завладява източните български земи.
    Известни засега са митрополитите Методий (1325 г.), Маркел (1327 г.), Методий (1347 г.), Алексий (1373-1380 г.), Гавриил (1469 г.), Калист (1484 г.), Акакий (1572-1594 г.), Мелетий (1604 г.), Теоклит (1604-1605 г.), Матей (1606 г.), Митрофан (1622 г.), Порфирий (1624 г.), Партений (1624-1632 г.), Мелетий (1635 г.), Партений (1639 г.), Антим (1649-1654 г.), Даниил (1656-1657 г.), Даниил (1657 г.), Никодим (1662 г.), Митрофан (1672 г.), Григорий (името му е отбелязано през 1698 г. при посребряването на иконата на Св. Марина, запазена до днес), Калиник (1720-1726 г.), Неофит (1774 г.), Филотей (1780-1797 г.), Паисий (1799-1806 г.), Григорий (1806 г.), Захарий (1817-1821 г.), Филотей (1821, след 1829 г. заминал заедно с руските войски в Одеса), Калиник (1830 г.), Йосиф (1835-1846 г., когато бива заточен в Света Гора, тъй като е бил по произход българин от Серес и помагал на българите във Варна и Варненско), Порфирий (1847-1864 г., който казвал на славянски "Господи, Господи, призри с небесе и вижд…"), Иоаким (1864-1874 г.)
    Митрополит Иоаким обаче напуска Варна още през 1872 г., когато пристига първият български Варненски и Преславски митрополит Симеон. До 1882 г. Симеон пребивава в Шумен, след което се премества във Варна и управлява епархията до 1937 г.
    Гърците продължават да изпращат свои владици: Кирил (1875), Калиник (1882), Гавриил (1887), Григорий (1889), Александър (1891), който не бил приет от българското правителство, последен е Поликарп (починал 1906).
    Викарий на Митрополит Симеон е бил Величкият Епископ Михаил от 1926 - 1927 г, когато е избран за Доростолски и Червенски Митрополит.
    Следващият викарий е Величкият Епископ Андрей (1929 - 1937 г.), след което отива в Америка, организирва българските енории в епархия и става Нюйоркски Митрополит. Почива през 1967 г. и е погребан в притвора на храма "Св. Иван Рилски" в гр. Търговище.
    Следващият Варненски и Преславски архипастир е Митрополит Йосиф (1898 - 1988). По такъв начин на Варненската митрополитска катедра за 115 години са светителствували само двама архиерея.
    Днешният Варненски и Великопреславски Митрополит Кирил възглавява епархията от 1989 г. Още за епархията