ЧУДОТВОРНА ИКОНА ОТ КИЕВ ПРИСТИГА ВЪВ ВАРНА        На 01.07.2009 г. (сряда) от 19:00 часа в Катедрален храм-паметник “Св. Успение Богородично” ще бъде посрещната чудотворната икона на Св. Богородица „Призри на смирение” от Киевския Свето-введенски манастир. Ще бъде извършен благодарствен молебен пред светата икона от Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски Митрополит д-р Кирил.        Иконата ще бъде изложена за поклонение в Катедрален храм „Св. Успение Богородично” от 01 до 03.07.2009 г. БЛАГОДАРСТВЕН МОЛЕБЕН С ВОДОСВЕТ ПО СЛУЧАЙ 199 ГОДИНИ ОТ МЪЧЕНИЧЕСКИЯТ ПОДВИГ НА СВ. ПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ        На 25 юни 2009 г. от 10:00 часа Варненският и Великопреславски Митрополит д-р Кирил отслужи празничен благодарствен молебен с водосвет по случай 199 години от мъченическия подвиг на Св. пмчк Прокопий Варненски.        Молебенът се извърши на площадката на новостроящия се храм на площад „Отец Паисий” (кръстовището на бул. „Сливница” и ул. „Отец Паисий”).        След това се извърши литийно шествие с участието на духовия оркестър на Военно морски сили гр. Варна. ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ КНИГА ПОСВЕТЕНА НА ИСТОРИЯТА НА НА ВАРНЕНСКИЯ ХРАМ „СВ. АТАНАСИЙ”        За първи път историята на прекрасния възрожденски храм "Св. Атанасий в морската столица се отпечатва в книга с благословението на Варненския и Великопреславски Митрополит Кирил и средства отпуснати от Общински съвет град Варна. Изданието е посветено на 170–та годишнина на храма, която се чества миналата година. Съставител на книгата е протойерей Дончо Александров - председател на храма.        Освен с подробната история и малко известните факти, читателите могат да се запознаят с изкуството в църквата и с биографичните данни на свещениците служили в нея, а в приложението съставителят е включил подробно житие на Свети Атанасий Велики и кратък откъс поместен със съкръщения от неговото съчинение "за въплъщението на Бог Слово". В изданието има богат снимков материал разположен на 32 страници проследяващ визуално историята на храма.        Книгата е отпечатана от авторитетното издателство "Захарий Стоянов" София и може да се намери в храм "Св. Атанасий". ВСИЧКИ СЪОБЩЕНИЯ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ КОМИТЕТ

СЕДМИЦА НА ПРАВОСЛАВНАТА КНИГА „А който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.” (Иоан 4:14) „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.” (Иоан 6:68) „Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” (Иоан 8:31-32) „Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.” (Иоан 14:25-27) „Аз им предадох Твоето слово... Твоето слово е истина.” (Иоан 17:14-17) „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.” (Матей 28:19-20) Седмица на Православната книга 08 - 14 септември 2008 г Седмица на Православната книга 03 - 09 септември 2007 г Седмица на Православната книга 15 - 21 май 2006 г Седмица на Православната книга 04 - 11 септември 2005 г

ОБУЧЕНИЕ ПО ПРАВОСЛАВНИ ЦЕННОСТИ И ТРАДИЦИИ



Още по темата

ПРОЕКТО - КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ “ВЕРОУЧЕНИЕ” В ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНОТО УЧИЛИЩЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ     През многовековната история на България християнството прониква в социалния, културния и духовния живот на българите, определя веровата и културната принадлежност и очертава образа на българската държава.
    Днес всички сме свидетели на голямата духовна криза, която битува в нашето общество. Атеизмът засегна поколения наред. В годините на прехода също не можа да се намери вярната посока.
    Най-потърпевши се оказват децата и младите хора, които израстват без ценностна система и стават лесно уязвими от наркотиците и сектите. Проявите на негативно мислене и нихилистично възприемане на света, нарастващата агресия, апатията са част от съвременните проблеми. Търсят се различни средства за противодействие, но в по-голямата си част те са неефективни.
    Българската православна църква винаги е настоявала предмета Вероучение да навлезе като редовен в образователната система на българското училище.

Пълният текст на Концепцията

ПРАВОСЛАВЕН ЦЕНТЪР ЗА ДУХОВНО ОБГРИЖВАНЕ НА НАРКОЗАВИСИМИ     Православният център за духовно обгрижване на наркозависими е единствена по рода си организация в България, която денонощно обгрижва наркозависими младежи и използва православна методика в работата си. Енорията към храм "Св. Цар Борис" развива грижата за наркозависими и изпаднали в беда младежи от 1999 г. насам. В този смисъл Центърът съхранява уникален опит, съдържащ няколко годишни целенасочени усилия. Този опит се доказва всеки ден с изпълняването на постоянен и осъзнат християнски дълг към спасяването на човешки животи чрез православен път към Бога. Използваната православна методика в течение на няколко години се е превърнала в ценна духовна практика на обгрижване на зависими младежи. Центърът осъществява всекидневна теренна работа, която до този момент постига невероятни и категорични резултати. Обгрижването на наркозависимите в Центъра не се състои "просто в преодоляването на зависимостта", а в цялостна православна подготовка за по - висш християнски живот. Всеки работен ден в центъра е битка, която изисква в еднаква степен постоянство, любов и търпение, както и добър професионален опит. Към днешна дата от Центъра са излезли повече от 50 момчета и момичета в устойчива ремисия. Голяма част от тях станаха активни енориаши, което допълнително мотивира новопостъпилите. Още за центъра

ВАРНЕНСКА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА ЕПАРХИЯ     Варна е апостолска катедра. Според редица източници първозванният Христов Апостол Андрей проповядва Евангелието на нашия Господ Иисус Христос по цялото крайбрежие на Витиния, Понта, Тракия и Скития (J. P. Migne, PG, Athens, 1988, t. 2, с. 1191-1198).
    Във Варна (Odyssoupolis) той поставя за пръв епископ своя ученик Апостол Амплий (Vii ton agion, Athens, 1990, 141-142.. Bioi iwn agiwn, Qessalonikh), за когото Свети Апостол Павел казва: "Поздравете обичния ми в Господа Амплий" (Рим. 16:8). Според Антим Амасийски, Ап. Амплий е бил епископ във Варна от 56 - 59 г. Кога и как е пострадал, не е известно. Паметта му се празнува на 31 октомври.
    От втората половина на VІІ в. Одесос вече не съществува. С пристигането на прабългарите начело с хан Аспарух (681-701) напълно е унищожена ранновизантийската епископска мрежа. През ІХ - Х век с покръстването на българите отново се появява живот, като Варна все пак е архиепископия. През ХІІІ - ХІV в. Варна е епископия, след което е въздигната в митрополия.
    За пръв път изцяло българска Варна става през 1201 г., когато Калоян побеждава кръстоносците и завладява източните български земи.
    Известни засега са митрополитите Методий (1325 г.), Маркел (1327 г.), Методий (1347 г.), Алексий (1373-1380 г.), Гавриил (1469 г.), Калист (1484 г.), Акакий (1572-1594 г.), Мелетий (1604 г.), Теоклит (1604-1605 г.), Матей (1606 г.), Митрофан (1622 г.), Порфирий (1624 г.), Партений (1624-1632 г.), Мелетий (1635 г.), Партений (1639 г.), Антим (1649-1654 г.), Даниил (1656-1657 г.), Даниил (1657 г.), Никодим (1662 г.), Митрофан (1672 г.), Григорий (името му е отбелязано през 1698 г. при посребряването на иконата на Св. Марина, запазена до днес), Калиник (1720-1726 г.), Неофит (1774 г.), Филотей (1780-1797 г.), Паисий (1799-1806 г.), Григорий (1806 г.), Захарий (1817-1821 г.), Филотей (1821, след 1829 г. заминал заедно с руските войски в Одеса), Калиник (1830 г.), Йосиф (1835-1846 г., когато бива заточен в Света Гора, тъй като е бил по произход българин от Серес и помагал на българите във Варна и Варненско), Порфирий (1847-1864 г., който казвал на славянски "Господи, Господи, призри с небесе и вижд…"), Иоаким (1864-1874 г.)
    Митрополит Иоаким обаче напуска Варна още през 1872 г., когато пристига първият български Варненски и Преславски митрополит Симеон. До 1882 г. Симеон пребивава в Шумен, след което се премества във Варна и управлява епархията до 1937 г.
    Гърците продължават да изпращат свои владици: Кирил (1875), Калиник (1882), Гавриил (1887), Григорий (1889), Александър (1891), който не бил приет от българското правителство, последен е Поликарп (починал 1906).
    Викарий на Митрополит Симеон е бил Величкият Епископ Михаил от 1926 - 1927 г, когато е избран за Доростолски и Червенски Митрополит.
    Следващият викарий е Величкият Епископ Андрей (1929 - 1937 г.), след което отива в Америка, организирва българските енории в епархия и става Нюйоркски Митрополит. Почива през 1967 г. и е погребан в притвора на храма "Св. Иван Рилски" в гр. Търговище.
    Следващият Варненски и Преславски архипастир е Митрополит Йосиф (1898 - 1988). По такъв начин на Варненската митрополитска катедра за 115 години са светителствували само двама архиерея.
    Днешният Варненски и Великопреславски Митрополит Кирил възглавява епархията от 1989 г. Още за епархията